Нашата мисия

Повече от 80 години работа за нашето бъдеще

Продължаваме десетилетните традициите за високи постижения в непрекъснато променящия се свят.
Ние предоставяме подходящо, висококачествено образование и подготвяме нашите ученици да посрещнат настоящите и бъдещи предизвикателства, развивайки социална осъзнатост, гражданска отговорност и лично усъвършенстване.

ЗАЩО да изберете нас

За да получите качествено образование
За да добиете увереност в способностите си
За да получите добър старт в живота си
За да изявите творческите си възможности
За да попаднете в спокойна, но и взискателна образователна среда, където всеки поема своите отговорности

История

Традиция и бъдеще днес

През годините на двете световни войни, просветното дело и културата в Свети Врач и неговите околия бележат значителен подем. Именно тогава започват да се усещат позитивите от освобождението на региона от 1912 година.

В този период основна грижа и задължение за издръжка на училищата в селището е на общинското управление. Бюджетните средства от страна на държавата остават крайно ограничени.  

През 1938/39 учебна година, по настояване на гражданството и по решение на Министерство на просветата, в гр. Сандански (Свети Врач до 1929) е разкрита непълна гимназия – гимназиален клон /4 и 5 клас/. За патрон е избран Цар Самуил. До 1943/44 учебна година има по три паралелки във всеки клас – общо шест. След 09.09.1944 година, респективно през 1944/45 учебна година, гимназиалният клон прераства в пълна реална дневна гимназия от четвърти до осми клас /по старата система/ с 16 паралелки, както следва: 4 клас – 6; 5 клас – 4; 6 клас – 3; 7 клас – 2; 8 клас -1.

Гимназиалният клон при откриването не разполага със собствена сграда, а се  помещава в частна сграда в близост до днешното читалище “Отец Паисий”. През 1939/40 учебна година гимназиалният клон се премества в сградата на тогавашната прогимназия „Кл. Охридски“. 

До 1948 година, след прерастването в пълна гимназия, обучението се води на смени. Строежът на новата сграда на гимназията започва през 1946 година. До 01.01.1948 година е завършен първият етаж, а от 15.01.1948 година, през втория учебен срок занятия започват в новата сграда. Гимназията се преименува от “Цар Самуил” в “Яне Сандански”, което име приема и градът през 1949 година.

През 1950 година, с реорганизация в учебното дело, се въвеждат единни училища, в резултат на което в града се обособяват две средни единни общообразователни училища. I-во училище се помещава в сградата на гимназията, а II-ро средно училище – в сградата на прогимназия “Климент Охридски”.

През 1957/58 година се прави нова реорганизация на училищата и двете единни училища в града се обединяват в една гимназия с общ брой на паралелките – 23. През 1959 година се провежда всеобщо обсъждане на учебното дело в страната. Излиза “Закон за по-тясна връзка на училището с живота”, вследствие на което гимназията придобива политехнически облик, с изучаване на производства. Това води и до промяна в името на училището, което става Политехническа гимназия “Яне Сандански”.

През 1960 година е завършен и вторият етаж на сградата на училището. В следващите 2-3 десетилетия са изградени 25 учебни стаи, кабинети по физика и химия, биология, електротехника, машинознание, библиотека.

В същата сграда вече се помещават още две училища – Второ основно училище “Христо Смирненски” и Вечерна гимназия.

След 1989 година в страната се осъществяват редица реформи, в т.ч. и в сферата на образованието. Същите се отразяват и върху системата на местно ниво. Средно училище „Яне Сандански” се превръща в единствената профилирана гимназия в града. След седми клас има прием на паралелки с интензивно изучаване на английски език – природоматематически профил (информатика, математика) и хуманитарен профил (чуждоезиков). Като втори чужд език учениците могат да избират между френски, немски, испански и руски. От 2002 година в гимназията се въвежда и технологичен профил (туризъм), който се налага от развитието на град Сандански като туристически център. От паралелките с прием след осми клас само една е с непрофилирано обучение, а останалите са хуманитарен и технологичен профил. 

За да бъдат удовлетворени нуждите на съвременните ученици и за да се подобри качеството на образователната среда, през последните няколко години са изградени 4 компютърни и 1 чуждоеизков кабинет. Високата успеваемост на възпитаниците на гимназията в продължаване на образованието им в различни висши учебни заведения е традиция, която се пази и днес.

80 години учители и ученици са писали нашата история, допринасяйки за формирането на личности с висока интелектуална култура. Днес педагогическата колегия продължава традициите на гимназията и работи с устрем в новото и динамично време, прилагайки интерактивни методи и подходи в учебния процес, повишавайки ефективността от профилираната подготовка и способностите на учениците за добра реализация на пазара на труда.

Продължаваме десетилетните традициите за високи постижения в непрекъснато променящия се свят. Ние предоставяме подходящо,висококачествено образование и подготвяме нашите ученици да посрещнат настоящите и бъдещи предизвикателства, развивайки социална осъзнатост, гражданска отговорност и лично усъвършенстване.

Нашият патрон

ЯНЕ САНДАНСКИ

Да живееш значи да се бориш – робът за свобода, свободният – за съвършенство!

Яне Сандански е безспорно един от най-интересните образи в историята на българското националноосвободително движение. Възхваляван и заклеймяван от своите съвременници, обект на различни становища от страна на историците, той е от онези хора, които през целия си съзнателен живот показват сложността на човешката личност.

Яне Сандански е роден през 1872 година в село Влахи, Мелнишко. Баща му е Иван Сандански – борец за свободата на българите и участник в Кресненско-Разложкото въстание. Той оказва силно влияние младия Яне, който сякаш тръгва по неговите стъпки. Бъдещият водач на Серския революционен окръг израства в Дупница, където се мести семейството му. Учи в местното училище, а след завършването си чиракува при известен обущар. През 1892 година е призован да изпълни дълга си, като се записва в Българската армия и служи до 1894 година.

Близо година след уволнението от войската, Сандански се включва в създадената в Дупница организация „Единство“, която работи за освобождението на българите в Македония. По време на Четническата акция на Върховния македонски комитет от 1895 година той се присъединява към четата на войводата Стойо Костов и поема с нея към Родопите. Организират нападение на село Доспат, при което загиват около 40 души от местното население. Действията на българите предизвикват реакцията на Високата порта, която изпраща по петите им войски. Четниците обаче достигат родината и се разпускат.

Сандански се прибира в Дупница, където продължава работата си. Това обаче далеч не е краят на неговия революционен живот. През 1897 година избухва Гръцко-турската война и деецът на Върховния комитет – Кръстьо Захариев, повежда малка чета, която навлиза на територията на Османската империя. Българите достигат до главното било на Пирин, където участват в престрелка с турците. Сандански е ранен и е принуден да се завърне в България за лечение.

Яне не е доволен от постигнатото до момента и се решава цялостно да проучи организациите, борещи се за свободата на македонските българи. С течение на времето Сандански разбира, че освен Върховния македонски комитет има и друга голяма организация, която действа в името на свободата на всички българи. По това време той се присъединява към дружеството „Младост“, на което по-късно става председател. Сандански започва да оформя своите политически възгледи и определя себе си като радославист.

Съдбоносна за бъдещето на младия революционер се оказва срещата с идеолога на Вътрешната организация Гоце Делчев. Двамата започват работа по сближаване на дупнишката организация и ВМОРО, а в спомените си Сандански изразява положителните си впечатления от Делчев.

Постепенно Яне Сандански оглавява дружеството и през 1900 година е изпратен като делегат на Македоно-одринския конгрес в столицата. Там той става свидетел на идейния разрив между някои от дейците. Част от тях се обявяват за мирно решаване на въпроса със съдбата на българите в Македония и Одринско, докато други продължават да настояват за революция. На следващата година Сандански отново присъства на поредния конгрес, когато настава същински разрив между ВМОРО и ВМОК. Яне подкрепя идеята на ВМОРО, че е твърде рано да се действа с оръжие. ВМОК обаче настояват борбата да започне. Виждайки двете страни на монетата, революционерът вече е категоричен в решението си да застане зад Вътрешната организация.

Така той напуска службата си и оставя своята любима. Събира осмина съзаклятници и започва агитационна дейност в района на Горна Джумая и Разлог. Разривът между организациите достига и до него, отдалечаването на ВМОК ограничава сериозно финансите на ВМОРО. Той извършва няколко отвличания, като цели да получи откуп и така да набави необходимите за Организацията средства. Малките акции се оказват недостатъчни и затова с Гоце Делчев започват да обсъждат вариантите за „справяне“ с финансовия проблем. Сандански първоначално е категоричен, че трябва да бъде отвлечен цар Фердинанд, но Делчев успява да го отклони от тези намерения. В крайна сметка се достига до мнението, че акциите трябва да бъдат извършвани на територията на Османската империя.

Сандански отново организира чета и поема към Банско. Именно там намира и подходяща жертва за своите намерения в лицето на чуждестранната мисионерка мис Елън Стоун. Нейното отвличане дава началото на т.нар. „Афера мис Стоун“. Дейците искат 25 000 турски лири, които след дълги преследвания са изплатени в началото на 1902 година. Отвличането се оказва изключително сполучлив ход не само от финансова гледна точка. След като е освободена, Елън Стоун се връща в Америка. Интересът на тамошното, а и на европейското общество към историята и е сериозен. Тя разказва пламенно за каузата на македонските българи и тежката им съдба в Османската империя.

Междувременно, в месеците след освобождаването конфликтът между ВМОРО и ВМОК нараства. През 1902. година чети на двете организации влизат в битка. Яне Сандански продължава да работи активно за реализирането на своите убеждения и се превръща в една изключително авторитетна фигура. На следващата година тендеции към разрив се появяват и във Вътрешната организация. Някои от дейците на Организацията дълбоко вярват и се подготвят за реализирането на въстание. Яне Сандански ясно съзнава, че е твърде рано да се предприемат такива рискови ходове и остава настрана от решенията. Въпреки това при избухването на бунта той се включва активно в бойните действия. За кратко бившите врагове от ВМОРО и ВМОК застават един до друг в името на свободата.

Бунтът обаче е прибързан, недостатъчно добре организиран и в крайна сметка не постига целите, които си поставя. Яне Сандански е един от последните, които напускат бойното поле. Резултатите от Илинденско-Преображенското въстание водят до дълбок разрив във Вътрешната организация. Започва период на братоубийства, предателства и борба за налагане на собствената воля. Именно през този период Сандански организира убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов, след решение на Серския окръг (1907 година).

По това време Сандански застъпва тезата, че македонския въпрос вече не трябва да се разглежда като национално обединение на всички българи останали под османска власт. Той се обявява в подкрепа на идеята за Балканска федерация, като именно от тези две негови убеждения произтичат основните критики към личността му.

През 1908 година по време на Младотурската революция Сандански застава зад идеите на младотурците. Противниците му започват да отправят жестоки хули по негов адрес, като дори го набеждават че взема заплата от турското правителство. Сандански участва в похода на младотурците към Цариград за свалянето на султана. Напрежението ескалира и се стига до три опита за покушение над революционера, те обаче се оказват неуспешни. След събитията, Яне се оттегля от дейността си и отива в Роженския манастир. Организацията продължава да търпи промени, българската държава вече е абсолютно независима от Високата порта и военното решение на българския национален въпрос изглежда все по-реално. ВМОРО е възобновена и на Организацията вече се гледа с по-добро око от страна на правителството в Царство България. Сандански обаче продължава да стои изолиран и да отказва участие на съвещанията.

Началото на Балканската война променя отношението му. Той води разговор с един от най-важните по онова време дейци – Христо Чернопеев. Яне напуска Роженския манастир, организира отряд от 500 души и се включва активно в бойните действия. Преди началото на Междусъюзническата война, той успява да се договори с албанците за съвместни действия срещу Сърбия. Арнаутите обаче се отмятат в последния момент. Яне отново е изпратен на бойното поле и продължава да се бие за родината си, като неведнъж четниците му изиграват ключова роля в отблъскването на гръцкото настъпление.

Войната от 1913 година завършва трагично и остава в историята като „Първа национална катастрофа“. Наближава Първата световна война и времената, които много българи ще разглеждат като шанс за възмездие. Сандански настоява България да остане неутрална, но желанието му така и не се сбъдва. Той отказва да възстанови четническата дейност на организацията, под предлог че това провокира сърбите и гърците да издевателстват над населението.

В последните години от живота си Яне се превръща в изключително неудобна личност, което, според мнозина е причина за „издаване на смъртната му присъда“ от ВМОРО. Самият той е бил наясно със съдбата си и казва „Аз съм обречен, кога да е, ще ме убият“. Това става през пролетта на 1915 година, когато той напуска Роженския манастир и на път за Неврокоп (днешен Гоце Делчев), става жертва на засада.

Датата е 22 април. Край село Пирин, в местността Папаз чаир, смъртта си среща една от най-интересните и спорни личности в българската история – Яне Сандански.