– Добър ден, войводо! – поздравявам, малко схванат. – Здравей, момко! Какво насам, къщи ли ще строите пак? Той знаеше, че съм майстор и строим по Мелник. – Тръгнал съм да пазарим една къща, па чух, че си тук, та викам да те видя… – отговарям. – Слушай, Кольо, я се дигнете и идете в Свети врач, хората си нямат училище. Кажете на кмета, че аз ви пращам да им построите училище – казва загрижено Янето. – Дадено, войводо! Щом ти казваш зарязваме всяка друга работа… Пък и училище е, децата трябва да учат… – Да построиш училище не е по-маловажно от туй да вземеш пушка и да тръгнеш срещу тиранията – дума широко усмихнат Яне Сандански. И като стана, продължи: – Емнете се, искам до Богородица училището да бъде готово, та тази есен да имат къде да влязат да учат. – За Малката Богородица… – За Малката да е – прекъсна ме Янето. Още същия ден отидохме в Свети Врач. Така и така, обяснявам на кмета, Яне Сандански ни изпраща да ви построим училище. Заповядва до есен да е готово, той щял да дойде и да плисне котлето с вода. И трябва още утре да започваме, време няма, училище е това. Из книгата на Христо Георгиев „Утопиите на Яне Сандански”… И така до днес – 85 години ГИМНАЗИЯ!